музика от падащи звезди
далече от времето, от фалша, суетата,
една самотна сянка под лунното сияние мълчи,
заслушана далече в музика от падащи звезди.
В притворените нощни двори
на безмълвно паднали роси,
истината с мене тихо спори,
притихнала сред множество лъжи.
Небето утробата си е разкъсало,
родило хиляди блещукащи звезди
и челото ми бледо е поръсило
със съкровени и чисти мечти.
Тайните си съм прегърнала
като светиня и закрила.
Със сърце вселената обгърнала,
от хората безумно дълго съм се крила.
Отхвърлила любов и предразсъдъци
на всички влюбени във мен сърца,
лутам се из своите безсъници
и вечно следвам на душата песента.
© Свобода All rights reserved.