Jun 17, 2008, 9:33 PM

музика от падащи звезди

  Poetry
718 0 2
В пустинните пясъци, поглъщащи тишината,
далече от времето, от фалша, суетата,
една самотна сянка под лунното сияние мълчи,
заслушана далече в музика от падащи звезди.

В притворените нощни двори
на безмълвно паднали роси,
истината с мене тихо спори,
притихнала сред множество лъжи.

Небето утробата си е разкъсало,
родило хиляди блещукащи звезди
и челото ми бледо е поръсило
със съкровени и чисти мечти.

Тайните си съм прегърнала
като светиня и закрила.
Със сърце вселената обгърнала,
от хората безумно дълго съм се крила.

Отхвърлила любов и предразсъдъци
на всички влюбени във мен сърца,
лутам се из своите безсъници
и вечно следвам на душата песента.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти
    И на мен си ми харесва
  • СИМВОЛИ!!!!Ах,как ги обичам!Наистина страхотно е написано!Поздравления за авторкатачудесно пишеш.Наистина ме грабна!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...