17 jun 2008, 21:33

музика от падащи звезди

  Poesía
716 0 2
В пустинните пясъци, поглъщащи тишината,
далече от времето, от фалша, суетата,
една самотна сянка под лунното сияние мълчи,
заслушана далече в музика от падащи звезди.

В притворените нощни двори
на безмълвно паднали роси,
истината с мене тихо спори,
притихнала сред множество лъжи.

Небето утробата си е разкъсало,
родило хиляди блещукащи звезди
и челото ми бледо е поръсило
със съкровени и чисти мечти.

Тайните си съм прегърнала
като светиня и закрила.
Със сърце вселената обгърнала,
от хората безумно дълго съм се крила.

Отхвърлила любов и предразсъдъци
на всички влюбени във мен сърца,
лутам се из своите безсъници
и вечно следвам на душата песента.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свобода Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти
    И на мен си ми харесва
  • СИМВОЛИ!!!!Ах,как ги обичам!Наистина страхотно е написано!Поздравления за авторкатачудесно пишеш.Наистина ме грабна!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...