9.06.2009 г., 18:17

Музиката

1.1K 0 0



Музиката е птица волна,

летяща в необятния простор.

Тя ще ме излекува, когато съм болна,

когато вали - ще ми дава подслон.


Тя всеки ден на криле ме понася

и води ме нейде далеч,

в нов чуден свят ме унася...

и ето - усмихвам се веч.


Когато ми е тъжно, ме развеселява,

когато плача - сълзите изтрива...

Когато съм в беда, тя все ме спасява,

не мога да заспя - тя ме приспива...


Музиката е мое успокоение,

когато ми е кофти деня,

в нея търся аз спасение - 

ТЯ Е МОЯТА СЪДБА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...