10.12.2007 г., 11:07

Музо, дружке моя мила

954 0 9

 

Музо, дружке моя мила,
в безизходност и тъга.
Накъде да полетиме
двамата със теб сега?

Може би към планините
на Орфей и Евридика -
там поезията блика
като изворна вода?

Или пък да се отправим
в Тревненската планина?

Там, сред гънките й скрита,
има малка долина,
от която по отвесен
и опасен стръмен път,
се излиза във чудесен
и красив вълшебен кът,
който Стръмци се нарича.

Господ много го обича!
Дал му е чешма звънлива,
от която се излива
бистра сребърна вода.
Дал му е безброй ливади,
по които раснат млади
свежи билки и цветя.

Струва ти се, че баира
във зенита се опира
и че къпе се безспир
в синия небесен вир!

Тук в любов живеят всички.
Тук е пълно с пойни птички.
Тук до свода се издига
звънка песен на авлига,
и прелива твоят взор
от безбрежност и простор!

Колко съм щастлив, че бях
в този край и го видях!

Где, под дивата череша,
спи във гроба баба Деша.
Дето внучката й - Дешка,
румена като черешка,
тъничка като брезичка,
гъвкава като сърничка,
като слънце русокоса,
през тревите ходи боса!

Дешка - как да я опиша?!
Тя от онзи въздух диша,
който лошите дори
прави ведри и добри!
Тя е умна и красива,
паметлива, работлива,
ласкава и отзивчива,
ведра като пролетта!
Сякаш таблицата цяла,
добродетели в света,
тя в сърцето си е сбрала!

Не напразно дядо Петър,
патил и видял човек,
вече свършил своя век,
вече често слаб и болен,
но от Дешка най-доволен,
тъкмо нея е избрал,
къщата й завещал
със молба - тя да го гледа
до смъртта. А след смъртта,
клепките му да притвори,
и тогава на пръстта
покривът да го затвори
и, доволен и благат,
да напусне този свят.

Дружке, ти си уморена?
Гледаш вече отегчена,
и е полунощен час.

Е, добре - за днеска стига.
А пък следващата част
ще напишем в друга книга.
Лека нощ!

~~~
Това ми поетично въведение
остана си, уви, без продължение.

Обичах я с най-пламенна любов -
за мене тя бе цялата вселена.
Но във поема тази ми любов
остана си, уви, невъплътена.

За истинска творба - добре го знам,
не е достатъчно поет да се наричаш.
Не е достатъчно и да си влюбен сам,
но нужно е и сам да си обичан!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Зинка - че толкова неща си ми прочела и за хубавите коментари, които си им направила!
  • Тя от онзи въздух диша,
    който лошите дори
    прави ведри и добри!
    Описваш чудни красоти като истински художник!!!
  • Благодаря на Музата ти! Радвай ни още!!!
    Поздрави
  • Прекрасен стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • останах без думи!!! Красота!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...