10 dic 2007, 11:07

Музо, дружке моя мила

956 0 9

 

Музо, дружке моя мила,
в безизходност и тъга.
Накъде да полетиме
двамата със теб сега?

Може би към планините
на Орфей и Евридика -
там поезията блика
като изворна вода?

Или пък да се отправим
в Тревненската планина?

Там, сред гънките й скрита,
има малка долина,
от която по отвесен
и опасен стръмен път,
се излиза във чудесен
и красив вълшебен кът,
който Стръмци се нарича.

Господ много го обича!
Дал му е чешма звънлива,
от която се излива
бистра сребърна вода.
Дал му е безброй ливади,
по които раснат млади
свежи билки и цветя.

Струва ти се, че баира
във зенита се опира
и че къпе се безспир
в синия небесен вир!

Тук в любов живеят всички.
Тук е пълно с пойни птички.
Тук до свода се издига
звънка песен на авлига,
и прелива твоят взор
от безбрежност и простор!

Колко съм щастлив, че бях
в този край и го видях!

Где, под дивата череша,
спи във гроба баба Деша.
Дето внучката й - Дешка,
румена като черешка,
тъничка като брезичка,
гъвкава като сърничка,
като слънце русокоса,
през тревите ходи боса!

Дешка - как да я опиша?!
Тя от онзи въздух диша,
който лошите дори
прави ведри и добри!
Тя е умна и красива,
паметлива, работлива,
ласкава и отзивчива,
ведра като пролетта!
Сякаш таблицата цяла,
добродетели в света,
тя в сърцето си е сбрала!

Не напразно дядо Петър,
патил и видял човек,
вече свършил своя век,
вече често слаб и болен,
но от Дешка най-доволен,
тъкмо нея е избрал,
къщата й завещал
със молба - тя да го гледа
до смъртта. А след смъртта,
клепките му да притвори,
и тогава на пръстта
покривът да го затвори
и, доволен и благат,
да напусне този свят.

Дружке, ти си уморена?
Гледаш вече отегчена,
и е полунощен час.

Е, добре - за днеска стига.
А пък следващата част
ще напишем в друга книга.
Лека нощ!

~~~
Това ми поетично въведение
остана си, уви, без продължение.

Обичах я с най-пламенна любов -
за мене тя бе цялата вселена.
Но във поема тази ми любов
остана си, уви, невъплътена.

За истинска творба - добре го знам,
не е достатъчно поет да се наричаш.
Не е достатъчно и да си влюбен сам,
но нужно е и сам да си обичан!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Зинка - че толкова неща си ми прочела и за хубавите коментари, които си им направила!
  • Тя от онзи въздух диша,
    който лошите дори
    прави ведри и добри!
    Описваш чудни красоти като истински художник!!!
  • Благодаря на Музата ти! Радвай ни още!!!
    Поздрави
  • Прекрасен стих!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • останах без думи!!! Красота!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...