Затръшнах всичките врати
пред дявола и Бога,
но Бог, нали е милостив,
наказа ме с любовен огън,
помилвайки ме с теб.
*****
Не съм религиозна. По човешки
нуждая се от идол във живота,
комуто да си изповядам грешките
и който да ги опрости с охота.
Кумир, от който да измоля цяра
за всички вътрешни болежки
и за открити по плътта ми рани.
Да чуя неговата дума тежка,
когато съм на кръстопът и мога
в бодлива, гъста, страховита
гора да свърна със припряна нога;
дори и там, и за злини открита,
до мен да е - когато пукне съчка
и мислите, от зайче по-плашливи,
разбягат се - треперещите пръсти
да утеши в десницата си силна.
И още, да го славословя с песни,
с доверие и с чиста радост.
Без мрачните икони, свещите,
канони, заповеди и забрани.
Да ме помилва духом. И наяве.
Да ме пои със съвършена благост.
И с мен самата да ме примирява,
когато кипна от ненужна ярост.
Да ми помага. Също уважава
свободната ми, суверенна воля.
Та със сърцето си да се прекланям
пред живия му пълнокръвен образ,
превръщайки се цяла във олтар,
където да полагам ежедневно
скромния ми и единствен дар -
любовта ми свята, безрезервна.
© Таня Донова Всички права запазени