My religion
Затръшнах всичките врати
пред дявола и Бога,
но Бог, нали е милостив,
наказа ме с любовен огън,
помилвайки ме с теб.
*****
Не съм религиозна. По човешки
нуждая се от идол във живота,
комуто да си изповядам грешките
и който да ги опрости с охота.
Кумир, от който да измоля цяра
за всички вътрешни болежки
и за открити по плътта ми рани.
Да чуя неговата дума тежка,
когато съм на кръстопът и мога
в бодлива, гъста, страховита
гора да свърна със припряна нога;
дори и там, и за злини открита,
до мен да е - когато пукне съчка
и мислите, от зайче по-плашливи,
разбягат се - треперещите пръсти
да утеши в десницата си силна.
И още, да го славословя с песни,
с доверие и с чиста радост.
Без мрачните икони, свещите,
канони, заповеди и забрани.
Да ме помилва духом. И наяве.
Да ме пои със съвършена благост.
И с мен самата да ме примирява,
когато кипна от ненужна ярост.
Да ми помага. Също уважава
свободната ми, суверенна воля.
Та със сърцето си да се прекланям
пред живия му пълнокръвен образ,
превръщайки се цяла във олтар,
където да полагам ежедневно
скромния ми и единствен дар -
любовта ми свята, безрезервна.
© Таня Донова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Влади, Пепи, благодаря ви!
-
Така е...Всеки има свой си Бог, когото моли, от който търси съвет, пред който се изповядва...и на който се уповава...Хубаво си го изляла, Таня!
-
Силно съм против диспутите в коментарното поле, но ще си позволя - само веднъж - да ти опонирам и прекратявам спора, защото всеки има свои възгледи и убеждения, които е трудно някой да промени.
Любовта не е против морала! Категорично! Именно любовта е морал и тя е, която ни кара съзнателно да избягваме, ще го кажа общо - греха (изневярата), за да не нараним човека, респ. Бог, когото обичаме!
Предлагам да спрем тази тема, нека всеки я интерпретира по своему.
Благодаря ви за изказаните мнения! -
Именно. Свободната воля, която религиите се опитват да овържат с канони. Единствената заповед на Новия завет е да обичаме Бог и да се обичаме едни други.
-
Охо, тук се заформя дискусия. Нека кажа моето мнение изобщо, което няма да е отговор на въпроса в какво вярвам, ясно е, че всеки индивид вярва в нещо или някого, така сме създадени, и за всеки вярата е и неговият бог.
Аз мисля, че религията няма нищо общо с вярата. Религията е символика, измислена от човека, която служи, най-често, за облагодетелстване на "божиите наместници". Искрената, сърдечна вяра е тази, която ни служи и с която ние служим на човеците. А точно тази вяра се основава на любовта, което между впрочем е залегнало и в основата на повечето религии. Любовта ни води, напътства, ограничава, ако щеш, но също и възкресява. -
Не идолите дават всичко това... А забраните и заповедите - те са токова, колкото и всеки родител би посъветвал детето си да не бръкне, например в контакт... И този съвет не е от злост, а от знание какво следва... Другото - красив стих, и истинска любов.
-
Еха!
-
Ани, опрощаваме всичко, с бъдеща дата, в деня, в който се влюбим.
Наде, всъщност, благословената съм аз.
Георги, радвам се, че ти е харесало.
Благодаря ви! -
Хубаво...
-
Способните на обич, са способни и на прошка.
-
Само една силна жена може да обича така- истински ,безрезервно, до края. Благословен е този, който те има!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
