Място без име

Катерим славни равнини

и покоряваме високи низини.

Чрез отдалечаване към близостта

и истината - паралел на реалността.

Окървавен старик в окопите лежи.

Безразлично студент в аула мълчи.

В огледалото образът кънти.

Не, не някой друг, а ти.

В юмрук ръка стиска идеал,

а в ум тълпа пирува за умрял.

„Прогресивните“ дейци на длъж видял.

Душеприказчик само листът бял.

Да се смееш или да плачеш?

Каква я мислехме, тя каква стана́…

За да опише наш живот и тая ни съдба,

трагикомедията наш изконен жанр стана пред света.

Отказвам аз да чакам до прегърбена снага.

Ах, как ми се живее в другото „сега“.