Катерим славни равнини
и покоряваме високи низини.
Чрез отдалечаване към близостта
и истината - паралел на реалността.
Окървавен старик в окопите лежи.
Безразлично студент в аула мълчи.
В огледалото образът кънти.
Не, не някой друг, а ти.
В юмрук ръка стиска идеал,
а в ум тълпа пирува за умрял.
„Прогресивните“ дейци на длъж видял.
Душеприказчик само листът бял.
Да се смееш или да плачеш?
Каква я мислехме, тя каква стана́…
За да опише наш живот и тая ни съдба,
трагикомедията наш изконен жанр стана пред света.
Отказвам аз да чакам до прегърбена снага.
Ах, как ми се живее в другото „сега“.
© Б. Неугасимов Все права защищены