11 июн. 2022 г., 07:35

Място без име

605 0 0

Катерим славни равнини

и покоряваме високи низини.

Чрез отдалечаване към близостта

и истината - паралел на реалността.

 

Окървавен старик в окопите лежи.

Безразлично студент в аула мълчи.

В огледалото образът кънти.

Не, не някой друг, а ти.

 

В юмрук ръка стиска идеал,

а в ум тълпа пирува за умрял.

„Прогресивните“ дейци на длъж видял.

Душеприказчик само листът бял.

 

Да се смееш или да плачеш?

Каква я мислехме, тя каква стана́

За да опише наш живот и тая ни съдба,

трагикомедията наш изконен жанр стана пред света.

Отказвам аз да чакам до прегърбена снага.

Ах, как ми се живее в другото „сега“.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Б. Неугасимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...