1.03.2024 г., 21:00

Място за щастие…

1.1K 4 6

Когато светът ти се срути на парчета,

вземи си сърцето и нов свят сътвори.

И дори в руините си то да ридае,

вдигни го с ръце и му покажи светлината.

 

И с елексир от чувства го ти съживи,

нарисувай отново мечтите си и ги сбъдни.

Виж как по цветята пеперуди танцуват,

и виж как към небето птици отлитат.

 

Виж блясъкът в лъчите на Слънцето,

и виж в нощта безкрая от звезди.

И виж от какво е сътворена Земята

и пръстта ѝ спомни си в ръцете си.

 

Намери своето място за щастие,

и точно там нов свят си ти построи.

От тъмнината излез, със светлината танцувай,

и сетне в сърцето си своето име ти изпиши.

 

Сподели си това, което не можеш с другите,

и сетне от своето щастие на света сподели.

Прости на себе си, прости и на другите,

и нов свят и друго време за себе си направи.

 

И засели се в своето място за щастие,

и с любов към живота се ти облечи.

И когато отново някоя болка те навести,

спомни си за своето място за щастие.

 

Била съм там преди и отново съм започвала,

и сърцето си сама от пръстта съм изваждала.

Ръка сама съм си подавала и съм се изправяла,

в свят където обичам се така, обичам и другите.

 

И запази за себе си най-съкровения миг,

когато докоснеш струните на душата си.

И запей най - искрената песен за себе си,

и тихо притаи този миг за другото ти аз…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви от сърце, мили хора! Бъдете здрави, щастливи и все така вдъхновени!
  • Много е хубаво, Лили!
  • "Когато светът ти се срути на парчета,
    вземи си сърцето и нов свят сътвори."
    Всеки има скрита сила,за да се изправи, само трябва да повярва в себе си! Хубав стих, Лили! Вчера с теб сме били на една философска вълна̀, Лили!
  • Благодаря ти, Скитнице прекрасна! ❤️
  • Благодаря ти, Скитнице прекрасна! ❤️

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...