15.03.2007 г., 9:33

Мястото

1.3K 0 5
Мракът пак пристигна без покана
и леко плъзна по тавана,
бързо стаята обгърна
и на черен гроб я той превърна .

Но няма начин, идва час
и става цар на всички нас,
тежко е когато сам седиш
и сред мрака се въртиш .

Търсиш нещо, трептиш и се надяваш
и за капка щастие душата си ти даваш,
но няма щастие, ни радост, ни любов,
самотата те сковава в твърдия си обков .

Любима нямаш да си споделиш
и при нея ти да поседиш,
самотата е твоята любима,
а любовта и – статуя неразрушима.

И всяка нощ си в този плен,
но знай ще дойде ден,
сълзите ще престанат  и щастлив ще бъдеш май ,
на мястото, което се нарича Рай .

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...