15.03.2007 г., 9:33 ч.
Мястото
Мракът пак пристигна без покана
и леко плъзна по тавана,
бързо стаята обгърна
и на черен гроб я той превърна .
Но няма начин, идва час
и става цар на всички нас,
тежко е когато сам седиш
и сред мрака се въртиш .
Търсиш нещо, трептиш и се надяваш
и за капка щастие душата си ти даваш,
но няма щастие, ни радост, ни любов,
самотата те сковава в твърдия си обков .
Любима нямаш да си споделиш
и при нея ти да поседиш,
самотата е твоята любима,
а любовта и – статуя неразрушима.
И всяка нощ си в този плен,
но знай ще дойде ден,
сълзите ще престанат и щастлив ще бъдеш май ,
на мястото, което се нарича Рай .
и леко плъзна по тавана,
бързо стаята обгърна
и на черен гроб я той превърна .
Но няма начин, идва час
и става цар на всички нас,
тежко е когато сам седиш
и сред мрака се въртиш .
Търсиш нещо, трептиш и се надяваш
и за капка щастие душата си ти даваш,
но няма щастие, ни радост, ни любов,
самотата те сковава в твърдия си обков .
Любима нямаш да си споделиш
и при нея ти да поседиш,
самотата е твоята любима,
а любовта и – статуя неразрушима.
И всяка нощ си в този плен,
но знай ще дойде ден,
сълзите ще престанат и щастлив ще бъдеш май ,
на мястото, което се нарича Рай .
© Иван Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много хубав стих
-
Самотата- как боли от това чувство !
-
Болката е утеха... утехата е болка.Единствена!!!
-
Благодаря много !
-
Рай...отвъд тишината...Царица на нощта днес да бъда Любовта... за теб.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
