Mar 15, 2007, 9:33 AM

Мястото 

  Poetry
1033 0 5
Мракът пак пристигна без покана
и леко плъзна по тавана,
бързо стаята обгърна
и на черен гроб я той превърна .

Но няма начин, идва час
и става цар на всички нас,
тежко е когато сам седиш
и сред мрака се въртиш .

Търсиш нещо, трептиш и се надяваш
и за капка щастие душата си ти даваш,
но няма щастие, ни радост, ни любов,
самотата те сковава в твърдия си обков .

Любима нямаш да си споделиш
и при нея ти да поседиш,
самотата е твоята любима,
а любовта и – статуя неразрушима.

И всяка нощ си в този плен,
но знай ще дойде ден,
сълзите ще престанат  и щастлив ще бъдеш май ,
на мястото, което се нарича Рай .

© Иван All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??