5.03.2018 г., 0:30

Мястото ми не е тук

1.3K 0 0

Мястото ми не е тук

 

Толкова специална,

иска ми се и аз да бях.

Превземайки всяка моя мисъл

покоряваш всеки връх в моя странен ум.

Толкова специална,

иска ми се и аз да бях.

Липсата оставя празнота,

заблуждавам се, че мога да я запълня.

Толкова специална,

иска ми се и аз да бях.

Копнежът е смъртоносен,

надеждата - безсмъртна.

Толкова специална...

иска ми се и аз да бях...

Клишето, че нищо не е същото

и никога няма да бъде, без значение.

Толкова специална...

иска ми се и аз да бях...

Сигурността се превръща в незнание,

а мечтите в страхове.

Толкова специална...

иска ми се и аз да бях...

Върховете са кратери от изгорели метеори,

денят е скръб по неизвестното настояще.

Ти си толкова специална!!!

Иска ми се и аз да бях...

Сигурно съм прекрачила границата...

Сигурно съм си изгубила ума...

Но ти си толкова специална!!!

Непринудена усмивка без щастие.

Омразно безсмъртие, гнила утеха.

Агония на желанието.

Какво правя? Мястото ми не е тук.

Иска ми се и аз да бях...

ТОЛКОВА СПЕЦИАЛНА...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анонимен Всички права запазени

.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...