Мъглата

Елиза13 (Мария)
238 840

7.04.2022 г., 17:11 ч.

Поезия

342 0 2

Невидимо се приближава до душата,

по волята ми шепне, послания реди.

Говори сякаш от името на свободата,

а спуска плътен облак с капчици лъжи.

Навлиза нагло в ролята на избавител,

а впримчва всъщност мислите в хомот.

Разгръща тежка мантия на покровител,

с объркване по-лесно ставаш неин роб.

Зашепне ли лукаво заблудата в душата,

като дете ще търся неподправения глас.

Гласът единствен, от сърцето на Бащата –

мъглата вдига се пред мощната Му власт.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.