Мъглата
Невидимо се приближава до душата,
по волята ми шепне, послания реди.
Говори сякаш от името на свободата,
а спуска плътен облак с капчици лъжи.
Навлиза нагло в ролята на избавител,
а впримчва всъщност мислите в хомот.
Разгръща тежка мантия на покровител,
с объркване по-лесно ставаш неин роб.
Зашепне ли лукаво заблудата в душата,
като дете ще търся неподправения глас.
Гласът единствен, от сърцето на Бащата –
мъглата вдига се пред мощната Му власт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
