Мъглата е маскирана любов
Мъглата е маскиран дъжд
и в нея думите ми чезнат,
а колко капки наведнъж
се втурнаха ресници нежни
да ухажват.
Но се стопиха без следа,
когато гръм раздра мъглата
и във недрата на дъжда
словата твои разгоряха
пожар от жажда.
Погълнаха мъгла и дъжд
и под ресниците ми блесна
излялото се изведнъж
усещане за безконечност
и пълнота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
