12.04.2009 г., 17:01

Мъже, от вас зависи много!

1.1K 0 45

За празника на всяко земно Цвете
написах малко късно този стих.
Жените - в лято, зима, пролет, есен-
едни и същи сме! И като с пух


ви галим. Но сме и ураганни,
че пламъкът е в нашите души.
И жарки сме, и сме благоуханни,
дори навън снежецът да вали.


Мъже, от вас зависи много!Запомнете!
Макар да  искате до край да сме Една-
такава, що в начало изберете-
да си остане същата жена!


Но няма как да бъдем постоянни,
че бури във сърцата ни ехтят.
И би било ужасно, но и жалко,

само да е светъл или мрачен този свят!

 

 

И как ще разберете сладостта ни,
ако понякога я няма яростта,
ако сме мили, търпеливи и покорни?
Няма ли да бъде скучен тъй света?!


Не се сърдете, моля ви! Недейте!
А ни обичайте, каквито сме сега!
В добро и в мъка, в радост и неволя-
едно сме с вас! И нека е така!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...