Apr 12, 2009, 5:01 PM

Мъже, от вас зависи много!

  Poetry
1.1K 0 45

За празника на всяко земно Цвете
написах малко късно този стих.
Жените - в лято, зима, пролет, есен-
едни и същи сме! И като с пух


ви галим. Но сме и ураганни,
че пламъкът е в нашите души.
И жарки сме, и сме благоуханни,
дори навън снежецът да вали.


Мъже, от вас зависи много!Запомнете!
Макар да  искате до край да сме Една-
такава, що в начало изберете-
да си остане същата жена!


Но няма как да бъдем постоянни,
че бури във сърцата ни ехтят.
И би било ужасно, но и жалко,

само да е светъл или мрачен този свят!

 

 

И как ще разберете сладостта ни,
ако понякога я няма яростта,
ако сме мили, търпеливи и покорни?
Няма ли да бъде скучен тъй света?!


Не се сърдете, моля ви! Недейте!
А ни обичайте, каквито сме сега!
В добро и в мъка, в радост и неволя-
едно сме с вас! И нека е така!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...