МЪЖЕТЕ
Мъжете, които харесвах преди,
бяха сякаш кълбо
от заплетени страсти.
Безумни, наивни и гневни деца,
Омайващи...
даже с крила на мечтатели.
Денем страстно
кръстосваха шпаги с „врага",
усмихнати"сваляха"дамите.
Вечер рисуваха с устни страстта,
заспиваха, сякаш родени в жаравата.
Мъжете, които харесвам сега,
са мрачни понякога,
даже потайни в несгодите.
Бесни и яростни, с нежни души,
заключили в себе си болката.
Най-добрите, грижовни бащи...
Твърди планинци,
стиснали зъбите,
без думи подали ръка във беда.
Святи, смирени и горди...
Неусетно станали „цар" на дома.
Мъжете, които харесвам сега,
не са ли онези, които харесвах
и някога...
10.05.07г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
