vasisid (Василена Костова)
87 298
16 мая 2007 г., 10:31

МЪЖЕТЕ 

  Поэзия
1351 0 15
 



Мъжете, които харесвах преди,
бяха сякаш кълбо
                 от заплетени страсти.
Безумни, наивни и гневни деца,
Омайващи...
      даже с крила на мечтатели.
Денем страстно
кръстосваха шпаги с „врага",
усмихнати"сваляха"дамите.
Вечер рисуваха с устни страстта,
заспиваха, сякаш родени в жаравата.

Мъжете, които харесвам сега,
са мрачни понякога,
        даже потайни в несгодите.
Бесни и яростни, с нежни души,
заключили в себе си болката.
Най-добрите, грижовни бащи...
Твърди планинци,
                          стиснали зъбите,
без думи подали ръка във беда.
Святи, смирени и горди...

Неусетно станали „цар" на дома.


Мъжете, които харесвам сега,
не са ли онези, които харесвах
и някога...
                                    10.05.07г            

© Василена Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??