Мъжете, които обичах
Мъжете, които обичах,
безочливо ме лъгаха в очите.
Дробиха сърцевината ми на късове.
(Жива ме изръфваха по пладне).
Изцеждаха нектара на сърцето ми
с нищожна купчина измислици.
Сиводумно шепнеха „единствена".
(Непредпазливо с нежност ги нахраних).
Плющяха ме неудържимо с бичове
по зажаднялото за обич тяло.
Похотливо пиха от недрата ми.
(С доверие от извора раздавах).
Предпремиерно крадоха душата ми,
да бъда Жулиета някога... едва ли.
И толкова погрешни реплики...
Вместо едно истинско "Обичам те!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
