14.04.2013 г., 16:38 ч.
Мъжете не плачат
Когато мъжете не могат да плачат,
но им заседне оня възел на гърлото
и се заглеждат из сенките в здрача,
и нито дума по мен не захвърлят...
Когато даже димът на цигарата
не люти колкото острия спомен...
Когато горчивият кадър все се повтаря
и кърти, все чопли, от дигите рони
рохкия пясък насипан в душите им...
Когато думите вече нищо не значат...
Тогава елате, вземете очите ми,
защото мъжете... мъжете не плачат.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Невероятен стих! Блазе на тези жени, за които силни мъже биха заплакали....
-
Страхотен стих Меги
Поздравления. Много ми хареса. -
Толкова си тъжна, Миглена...
-
Мъжките сълзи са в душата, а когато бликнат са истински. Поздрави за хубавия стих.
-
Мъжките сълзи текат навътре.
-
Вече и те ни си скъпят сълзите. Изучиха наште хитринки
Стихът е чудесен -
Ех, Вале... как ме разбираш от половин дума!
-
Браво, Меги!
-
Човеците плачат.
-
Аз пък съм виждала мъже да плачат и сега мисля за тези - от твоя стих, Милена...
-
"ми", Вале, моите могат да плачат, а и като ги вземат, няма да виждам, че мъжете не могат. На тях им трябват очи за по-важни неща
Малко женска логика... :P -
Силно...
-
А,когато заплачат...всеки вярва на сълзите им. Е...има и неверници! Поздрав, Миглена!
-
Тежко падат мъжките сълзи!
Хубав стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Прекрасно стихотворение, Меги, аплодирам те!