14 abr 2013, 16:38  

Мъжете не плачат

  Poesía
36.9K 0 16

Когато мъжете не могат да плачат,

но им заседне оня възел на  гърлото

и се заглеждат из сенките в здрача,

и нито дума по мен не захвърлят...

Когато даже димът на цигарата

не люти колкото острия спомен...

Когато горчивият кадър все се повтаря

и кърти, все чопли, от дигите рони

рохкия пясък насипан в душите им...

Когато думите вече нищо не значат...

Тогава елате, вземете очите ми,

защото мъжете... мъжете не плачат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...