14 abr 2013, 16:38  

Мъжете не плачат 

  Poesía
36755 0 16

Когато мъжете не могат да плачат,

но им заседне оня възел на  гърлото

и се заглеждат из сенките в здрача,

и нито дума по мен не захвърлят...

Когато даже димът на цигарата

не люти колкото острия спомен...

Когато горчивият кадър все се повтаря

и кърти, все чопли, от дигите рони

рохкия пясък насипан в душите им...

Когато думите вече нищо не значат...

Тогава елате, вземете очите ми,

защото мъжете... мъжете не плачат.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??