Когато мъжете не могат да плачат,
но им заседне оня възел на гърлото
и се заглеждат из сенките в здрача,
и нито дума по мен не захвърлят...
Когато даже димът на цигарата
не люти колкото острия спомен...
Когато горчивият кадър все се повтаря
и кърти, все чопли, от дигите рони
рохкия пясък насипан в душите им...
Когато думите вече нищо не значат...
Тогава елате, вземете очите ми,
защото мъжете... мъжете не плачат.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
