14.02.2024 г., 10:00

Мъжете не умеят да обичат

885 0 8

Мъжете не умеят да обичат.

Не спазват романтични правила.
След своите нагони често тичат.
Това им е в природата стила.

Не пишат нито стих, нито балади,
Не пеят под прозореца красиво.
Не свалят, ни прескачат те огради,
а изгревите винаги проспиват.

Не подаряват ни букет, ни цвете,
не плащат даже бързото кафе,
спирачки нямат никак на ръцете
и ласките им не са кадифе.

Мъжете не умеят да обичат,
защото любовта не е умение.
Щом две души в безкрая се привличат,
светът ги гледа просто с примирение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихото е старо, май съм проспала, че е било в избрани. Радвам се че предизвиках дискусия. ИЗказването беше с ирония. Аз като един поетичен ЕРазъм винаги удрям по тоя клавиш.
  • Господ е създал първо мъжа, да го почита и му служи. После създал жената - да почита и служи на мъжа
  • Необичането няма пол. Вярно, че личния опит или наблюдението над чужд такъв може да е повод за подобни съждения, но все пак деленето на мъже и жени не е издържано. Моят личен опит е вдъхновил стотици от стиховете ми и за съжаление мога да кажа, че съм попадал на жени, които са се държали като мъжете, които си сложила под общ знаменател в стѝха си. Това обаче не превърна вярата ми в отчаяние, и в крайна сметка срещнах щастието си. Тъй че... умение е да обичаш, защото по пътя, по който човек минава има голяма вероятност да загуби тази си способност. Връщането ѝ става единствено с любов. 🙂
  • Няма нищо за обяснение. Твоята приятелка е късметлийка.
    Има жени, които не са. Понякога човек пише от личен опит, а друг път от чужд или под друго въздействие... Тук трябва авторката да ти отговори. А моят личен съвет е: Не се променяй.
  • И една друга гледна точка да вмъкна.
    На мен самия ми звучи странно, но моята ваче ми се сърди, че непрекъснато и подарявам все по нещо и само съм харчил пари за глупости. И да съм спрял да повтарям непрекъснато, че я Обичам, тя си го знаела, но по няколко пъти на ден, било вече досадно...
    Донякъде я разбирам, но тези неща ми идват спонтанно, не са обмислени жестове повечето пъти, де 😊
    Женска логика...
    А сега ми го Обяснете от женска позиция.
    Ми, казах го, няма да го трия.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....