30.03.2011 г., 22:05

Мъжете никога не плачат

1.2K 0 4

Мъжете никога не плачат

 

Мислиш че мъжете никога не плачат

а защо напират в мен сълзи

защо на колене се моля да останеш ти

и защо душата ми тъжи

 

А ти отново си отиваш

а искам да те задържа

защото мъжете никога не плачат

затова в мен напира поредната сълза

и по бузата ми пак се стича

а аз бързо я избърсвам с ръка

 

Макар мъжете нивга да не плачат

правилото вечно аз ще наруша

и сълзите си пред тебе ще покажа

заедно със моята душа

 

Аз искам вечно да останеш

ти до мен и в радост и в тъга

заради това ще пролея поредната сълза

 

А ти отново си отиваш

дори сълзите ли не могат да те спрат

въпреки че мъже никога не плачат

 

Душата ми остава си сама

без сърце и без красота

всичко мое в теб остава

запасвам само моята тъга

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Обрешков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пиши! Ако един мъж може да се разплаче, може да напише и нещо много красиво..
  • това са много силни думи не позволяваи да те нараняват
    успрх Емо
  • Аз съм напълно съгласен с Одисей, мъжете плачат и то точно от бизсилие и тъга.
  • Емо стихотворението ти е страхотно. И сега когато отново го чета пак се разплаках. Прав си мъжете плачат и ние жените трябва да ме до тях когато имат нужда от подкрепа.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...