Миранда (Виктория Тасева)
167 636
27.06.2018 г., 22:21 ч.

Мъжка изповед през очите на жена 

  Поезия » Любовна, Философска
451 2 10

Замина си. Остана жаждата неутолима.
Не те упреквам, нито ще те съдя!
Написах ти писмо с обръщение "любима"
Спокойно можеш да вървиш по пътя!

 

За мене не мисли! Аз ще се справя някак!
И не за първи път ми е, повярвай, мила!
Да вложа цялото сърце, но безпорядък
душата ми да завладее, нямам сила!

 

Не бих те молил и за прошка. Бях виновен
ревнувах те безбожно много. Помня!
След тежкото ми излияние основен
житейски принцип ми е " Никого не гоня!"

 

Свободна си. Тя нашата любов е в ума!
Искрата изначално пламенна, гореща!
Не чувствай, че си длъжна, полза няма
от скорошни и мимолетни срещи!

 

Обичам те! От никого не бих те скрил!
В сърцето ми единствената си! Така е!
Но... времето лети, аз крачейки унил
надявам се щастлив да се позная!

 

© Виктория Тасева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??