19.03.2010 г., 22:24

Мъжка песен

685 0 4

 

 

                                                                                          Няма друг великолепен кораб

                                                                                          в човешкото море, освен

                                                                                                                                 самотата...

 

 

Защото брегът е спасителен пристан

за мойте и твойте надежди...

Аз се нося на призрачен кораб,

в мъртъв щорм е морето.

Аз съм твоята мъжка история

неизречена,

аз съм онзи,

дето с него ще тръгнеш на път.

И ще стискаш морския пясък

вместо случаен билет.

 

 

С него пясъчни кули

строя и събарям в съня ти,

А колко често ти ме сънуваш?

Аз съм твоята лятна история,

ти си моята фея морска.

 

 

И си мислиш, че е лесно?!

Забрави, ако успееш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...