Bardejov (Янко) Bardejov (Янко)
142
Mar 19, 2010, 10:24 PM

Мъжка песен

  Poetry » Love
686 0 4

 

 

                                                                                          Няма друг великолепен кораб

                                                                                          в човешкото море, освен

                                                                                                                                 самотата...

 

 

Защото брегът е спасителен пристан

за мойте и твойте надежди...

Аз се нося на призрачен кораб,

в мъртъв щорм е морето.

Аз съм твоята мъжка история

неизречена,

аз съм онзи,

дето с него ще тръгнеш на път.

И ще стискаш морския пясък

вместо случаен билет.

 

 

С него пясъчни кули

строя и събарям в съня ти,

А колко често ти ме сънуваш?

Аз съм твоята лятна история,

ти си моята фея морска.

 

 

И си мислиш, че е лесно?!

Забрави, ако успееш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0