19 мар. 2010 г., 22:24

Мъжка песен

684 0 4

 

 

                                                                                          Няма друг великолепен кораб

                                                                                          в човешкото море, освен

                                                                                                                                 самотата...

 

 

Защото брегът е спасителен пристан

за мойте и твойте надежди...

Аз се нося на призрачен кораб,

в мъртъв щорм е морето.

Аз съм твоята мъжка история

неизречена,

аз съм онзи,

дето с него ще тръгнеш на път.

И ще стискаш морския пясък

вместо случаен билет.

 

 

С него пясъчни кули

строя и събарям в съня ти,

А колко често ти ме сънуваш?

Аз съм твоята лятна история,

ти си моята фея морска.

 

 

И си мислиш, че е лесно?!

Забрави, ако успееш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...