Съблазни ме... за това съм роден -
всяка нощ, всеки ден да те искам.
Доживот да съм в чудния плен
на тъй нежната твоя харизма.
Спри дъха ми със поглед и жест,
разтопи ме в усмивка едничка,
щом поискам да бъда със теб,
ме наказвай със „ не”, нелогично.
Укротявай ме в ласки и зной –
мъжка сила превръщай във страсти
и в съня да не зная покой –
на желанията да съм разпнат...
И обичай ме – грешник дори,
неразбиращ душата ти женска -
в мен да бъдеш единствена Ти -
мисъл, чувства, копнеж, неизбежност.
© Михаил Цветански Всички права запазени