18.02.2015 г., 10:17

Мъжко, че по не реве

528 0 0
  "Мъжко, че по не реве"   Мъжко, че по не реве, раздумват го баби по седянки от векове. Родено такова дете, да понася по-тежко готово ще бъде. Порасне ли само туй момче, ще изпъва жили, стиска зъби и събира мазоли по ръце. Мъжко е, но по-бързо не расте, ала пак ще желае да се докаже. Ще мине време да почне с шепи пълни да носи, младостта кипяща за него не пости. Може да показва как се пери, ръмжи, мери сили, но сърцето му за полъх от любов се дипли.   Мъжко, че по не реве, но и то от камък не е. След себе си дерзае за поминък, поколение, да е за малки и големи пример на подражание.   Мъжко, истинско да е, от това което е казал, не ще се отрече. В мъжка приказка обърне ли се с: силно обичам те, без да побегне, ще се пърже в собствения си огън на думите.   Мъжко е, че разчита на двете си ръце, знае че тях има и това що изрече.  Ще се лута, ще се бута, ще построй туй що е нужно без да се тупа. Не харесва да мота, зад него безпокойствие да тропа, за глупости някой да го хока. Не ще гледа да се тръшка, макар лошо от болка да пъшка.   Мъжко реве сякаш лъв се дере, когато достойнството му стъпчи се. И то в душата си складира като пропусне се упоритостта и труда, с които напира. Мъжко, но не в това чара му се крие, а че под твърдата черупка нежност се люпе. Мъжко, че по не реве - жената като вади, писка, плаче мъжко не ще е да го забравяме, но ценете присъствието ни и вие повече...     2015г.   третият

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Третият Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...