Мъжко, че по не реве

  "Мъжко, че по не реве"   Мъжко, че по не реве, раздумват го баби по седянки от векове. Родено такова дете, да понася по-тежко готово ще бъде. Порасне ли само туй момче, ще изпъва жили, стиска зъби и събира мазоли по ръце. Мъжко е, но по-бързо не расте, ала пак ще желае да се докаже. Ще мине време да почне с шепи пълни да носи, младостта кипяща за него не пости. Може да показва как се пери, ръмжи, мери сили, но сърцето му за полъх от любов се дипли.   Мъжко, че по не реве, но и то от камък не е. След себе си дерзае за поминък, поколение, да е за малки и големи пример на подражание.   Мъжко, истинско да е, от това което е казал, не ще се отрече. В мъжка приказка обърне ли се с: силно обичам те, без да побегне, ще се пърже в собствения си огън на думите.   Мъжко е, че разчита на двете си ръце, знае че тях има и това що изрече.  Ще се лута, ще се бута, ще построй туй що е нужно без да се тупа. Не харесва да мота, зад него безпокойствие да тропа, за глупости някой да го хока. Не ще гледа да се тръшка, макар лошо от болка да пъшка.   Мъжко реве сякаш лъв се дере, когато достойнството му стъпчи се. И то в душата си складира като пропусне се упоритостта и труда, с които напира. Мъжко, но не в това чара му се крие, а че под твърдата черупка нежност се люпе. Мъжко, че по не реве - жената като вади, писка, плаче мъжко не ще е да го забравяме, но ценете присъствието ни и вие повече...     2015г.   третият