Мъжко момиче
Мъжко момиче
Още съм старото мъжко момиче,
макар, че това ми омръзна.
И, както преди, срещу вятър да тичам,
и боса в лято да зъзна.
Ръка да протягам. Много често- и двете,
сама както спя и сънувам,
в нощта как поемам неподадено цвете,
и все още как го бълнувам.
Всъщност, това, че съм мъжко момиче
донякъде ме улеснява.
Мъжки поемам нещата. Логично
се ориентирам, какво става.
А, вместо цвете, ти стихче ми даде,
виждайки как те обичам.
И за секунда ти не предаде
своето мъжко момиче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
