Мъжът, който ми пришива криле
Навярно пак със есенния дъжд
смалил простора до прозаичност
на чашка-две ракия, този мъж,
ще се закотви в точка до безпаметност.
Не зная как нахлу в живота ми.
Не беше ураган или фурия.
Приседна тихо в кухнята ми.
В постелята превърна ме в магия.
И омагьоса и света край мен.
Понякога от него често бягам,
и връщам се почти след ден,
и на рамото му кротко лягам.
По масата как удря... не ме питай.
Тогава мълнии клокочат и потичат.
Когато е изнервен, как ругае...
но кротне ли, дъгите се разстилат.
За да пришие на раменете ми криле,
си смъква и раздава ризата последна.
Покрива ме със голите си рамене
от дъжд студен да не измръзна.
Нали съм птица, в дланите му се побирам.
И ту пристигам, ту пък пак отлитам.
О, не... не знам дали го аз обичам,
изгубя ли се, при него се завръщам.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аз се радвам за теб (и за него разбира се)
Той не знае късмета си още.
Но пък идва нататък на опашката дните
и светът ще обърне на добро всичко лошо.
-
Ти си птица, Жени!
Имаш криле, които нямаш нужда друг да ти пришива!
Ох, настръхвам само при мисълта че някой би могъл да те ругае,да удря по масата и мълнии да са насочени срещу теб!
А пък тази чашка - две ракия, направо ми дойде в повече!
Ти с птица, Жени!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ех... въздъх...
Много хубав стих!
И - да, птица си, права е Таня
((( )))
БЪДИ!!!