7.09.2014 г., 20:20 ч.

Мъжът, който ми пришива криле 

  Поезия » Друга
570 0 3
Навярно пак със есенния дъжд
смалил простора до прозаичност
на чашка-две ракия, този мъж,
ще се закотви в точка до безпаметност.
Не зная как нахлу в живота ми.
Не беше ураган или фурия.
Приседна тихо в кухнята ми.
В постелята превърна ме в магия.
И омагьоса и света край мен.
Понякога от него често бягам,
и връщам се почти след ден,
и на рамото му кротко лягам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??