Навярно пак със есенния дъжд
смалил простора до прозаичност
на чашка-две ракия, този мъж,
ще се закотви в точка до безпаметност.
Не зная как нахлу в живота ми.
Не беше ураган или фурия.
Приседна тихо в кухнята ми.
В постелята превърна ме в магия.
И омагьоса и света край мен.
Понякога от него често бягам,
и връщам се почти след ден,
и на рамото му кротко лягам. ...