Мъжът на бара
Мъжът на бара не пие алкохол.
Той се опиянява от музиката.
Кръстосва ръцете си над главата
и слуша между акордите.
Слуша тишината. И не диша.
Между тоновете сътворява картини.
Той е художник по рождение.
Така и не разбра коя е майка му.
Но винаги я рисува с прецизност.
Много красива. С водопадни коси.
Бе наследил тревистите ù очи.
И онази обич. Към думите.
Той ги подрежда в главите на хората.
И понякога ги полива с тъга.
Не че му харесва да плаче.
Но е толкова вдъхновяващо, когато вали.
В дланите му тогава порастват цветя.
Тях подарява на хората с обич.
Когато го докоснат.
Понякога прилича на коминочистач.
Друг път е облечен с дрехи на Маг.
Често е в погледа на малко дете.
В очите на всеки е различен.
Но всеки път вдъхновяващ.
Никога не разбра коя е майка му.
Никога не я беше виждал.
Но винаги я вплита в музиката.
В тишината между акордите.
Има я нарисувана и в картините му.
Тя оживява в стиховете. Поезията.
А той... Той е навсякъде.
Мъжът на бара. Синът на Музата.
(обещано на Чар и написано преди доста време :))
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
...да ти кажа честно и аз познавам един такъв мъж....., има ги все още , макар и да са антики !
