Neon (Ол)
101 1435
7.04.2009 г., 11:44 ч.

Мъжът на бара 

  Поезия » Друга
805 0 22

 

 

 

Мъжът на бара не пие алкохол.
Той се опиянява от музиката.
Кръстосва ръцете си над главата
и слуша между акордите. 
Слуша тишината. И не диша.
Между тоновете сътворява картини.
Той е художник по рождение.
Така и не разбра коя е майка му.
Но винаги я рисува с прецизност. 
Много красива. С водопадни коси. 
Бе наследил тревистите ù очи.
И онази обич. Към думите. 
Той ги подрежда в главите на хората.
И понякога ги полива с тъга.
Не че му харесва да плаче.
Но е толкова вдъхновяващо, когато вали.
В дланите му тогава порастват цветя.
Тях подарява на хората с обич. 
Когато го докоснат.  
Понякога прилича на коминочистач.
Друг път е облечен с дрехи на Маг.
Често е в погледа на малко дете.
В очите на всеки е различен.
Но всеки път вдъхновяващ. 
Никога не разбра коя е майка му. 
Никога не я беше виждал. 
Но винаги я вплита в музиката.
В тишината между акордите.
Има я нарисувана и в картините му.
Тя оживява в стиховете. Поезията.

 

А той... Той е навсякъде.

Мъжът на бара. Синът на Музата.

 

 

 

 

 

(обещано на Чар и написано преди доста време :))

© Ол Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??