МЪЖЪТ ОТ СЕДМАТА ПЕЙКА
... не знам дали достойно преживях от Бога отреденото ми време.
Да си призная – ме напушва смях, когато гледам голото си теме.
Един печален варненски сархош с три бирички на Седмата си пейка,
влетял на стих в безсънната ви нощ, дошъл за миг – и подир миг офейкал.
Живях помежду "Не!" и благо "Да!" – и винаги със Обич, априори.
Мълча и клатя чорлава брада, когато с мен глупакът мъдро спори.
Ако край мен мъдрецът си мълчи, се взирам във очите му с надежда.
И знам, че Бог с добрите си очи във моята душа с Любов се вглежда.
За утрешния ден не ме е страх! – това ми е небесната присъда –
каквото писах, плаках – и ви пях, е всичкото, в което ще пребъда!
5 май 2023 г. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация