9 мая 2023 г., 13:10

Мъжът от Седмата пейка

430 1 2

МЪЖЪТ ОТ СЕДМАТА ПЕЙКА

 

... не знам дали достойно преживях от Бога отреденото ми време.

Да си призная – ме напушва смях, когато гледам голото си теме.

Един печален варненски сархош с три бирички на Седмата си пейка,

влетял на стих в безсънната ви нощ, дошъл за миг – и подир миг офейкал.

Живях помежду "Не!" и благо "Да!" – и винаги със Обич, априори.

 

Мълча и клатя чорлава брада, когато с мен глупакът мъдро спори.

Ако край мен мъдрецът си мълчи, се взирам във очите му с надежда.

И знам, че Бог с добрите си очи във моята душа с Любов се вглежда.

За утрешния ден не ме е страх! – това ми е небесната присъда –

каквото писах, плаках – и ви пях, е всичкото, в което ще пребъда!

 

5 май 2023 г.

гр. Варна, 13, 25 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...