May 9, 2023, 1:10 PM

Мъжът от Седмата пейка

  Poetry
432 1 2

МЪЖЪТ ОТ СЕДМАТА ПЕЙКА

 

... не знам дали достойно преживях от Бога отреденото ми време.

Да си призная – ме напушва смях, когато гледам голото си теме.

Един печален варненски сархош с три бирички на Седмата си пейка,

влетял на стих в безсънната ви нощ, дошъл за миг – и подир миг офейкал.

Живях помежду "Не!" и благо "Да!" – и винаги със Обич, априори.

 

Мълча и клатя чорлава брада, когато с мен глупакът мъдро спори.

Ако край мен мъдрецът си мълчи, се взирам във очите му с надежда.

И знам, че Бог с добрите си очи във моята душа с Любов се вглежда.

За утрешния ден не ме е страх! – това ми е небесната присъда –

каквото писах, плаках – и ви пях, е всичкото, в което ще пребъда!

 

5 май 2023 г.

гр. Варна, 13, 25 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...