20.10.2023 г., 15:05 ч.

Мъжът, с когото аз не пих кафе 

  Поезия
289 2 4

МЪЖЪТ, С КОГОТО АЗ НЕ ПИХ КАФЕ

 

... не зная кой е турил две кафета

на стълбите пред стария хотел,

оставил ми е своята пурета,

запалката дори не си е взел,

посоките на тоя свят завързал

в адресна карта, PIN-код, ЕГН,

във дрипавия октомврийски въздух

да беше ме изчакал миг поне? –

направил си е слънчевите бани,

изял е снощи три крилца на грил –

хотелската чистачка – леля Ани,

ми каза, че ще дойде през април,

един случайник – гостенин на Варна,

отпрашил нейде с първото такси,

и аз сега – с душица благодарна,

кому да кажа своето: – Мерси?

И сладко вдишвам черната пурета

с дъх на Малдиви, Бали, Санта Фе...

 

Сполай ти, пич!... Ти Седемте небета

за мен отвори с чашката кафе.

 

19 октомврий 2016 г.

гр. Варна, 16, 00 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пуретите не са нищо особено, но за сметка на това по пурите съм специалист, тъй като повечето ми гаджета на младини сякаш на тях наблягаха. А пък моя идиот твърдо си държи на "Кохиба Есплендидо" и не докосва никакви други. Отчасти по навик, отчасти въпрос на престиж. Ако имаше възможност бих те почерпила именно с такава. Спокоен и вдъхновен уикенд, Валери.
  • - Моля, Валка! Сега разбрах кой ми е изпил кафенцата с по две лъжички захар. А на чистачката й казах, че отивам за "Адвил", а не че ще дойда през април.
  • Неподражаем!
  • Още една човешка история..
Предложения
: ??:??