Мъжът, с когото аз не пих кафе
МЪЖЪТ, С КОГОТО АЗ НЕ ПИХ КАФЕ
... не зная кой е турил две кафета
на стълбите пред стария хотел,
оставил ми е своята пурета,
запалката дори не си е взел,
посоките на тоя свят завързал
в адресна карта, PIN-код, ЕГН,
във дрипавия октомврийски въздух
да беше ме изчакал миг поне? –
направил си е слънчевите бани,
изял е снощи три крилца на грил –
хотелската чистачка – леля Ани,
ми каза, че ще дойде през април,
един случайник – гостенин на Варна,
отпрашил нейде с първото такси,
и аз сега – с душица благодарна,
кому да кажа своето: – Мерси?
И сладко вдишвам черната пурета
с дъх на Малдиви, Бали, Санта Фе...
Сполай ти, пич!... Ти Седемте небета
за мен отвори с чашката кафе.
19 октомврий 2016 г.
гр. Варна, 16, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
