Със свойте думи ме изпрати в Ада,
но сили нямам там да остана.
Умори се моето сърце да страда,
аз цялата превърнах се във рана.
Зовях те, тръпнах, будих се и плаках,
треперих нощем свита в полумрака.
Безмълвна денем пак аз тебе чаках,
но няма те – часовникът тиктака.
Обрече ме. Без жал ме жертва.
Не се замисли, нито пък почуди.
Ще дойде време пак за жътва
и мойта обич мракът ще прокуди.