Със свойте думи ме изпрати в Ада,
но сили нямам там да остана.
Умори се моето сърце да страда,
аз цялата превърнах се във рана.
Зовях те, тръпнах, будих се и плаках,
треперих нощем свита в полумрака.
Безмълвна денем пак аз тебе чаках,
но няма те – часовникът тиктака.
Обрече ме. Без жал ме жертва.
Не се замисли, нито пък почуди.
Ще дойде време пак за жътва
и мойта обич мракът ще прокуди.
© Галина Матева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
