edelvais (Анна Попова)
119 1168
18.02.2008 г., 13:34 ч.

Мъка 

  Поезия » Друга
496 0 5
 

 

Дълбоко в мен си се загнездила,

като кукувиче яйце,

изпълнено с вълшебна сила,

чакащо топлината на чуждо крилце.

 

Дълбоко в мен те нося

години наред,

а от дните и нощите прося

да не спирам да вървя все напред!

 

Дълбоко в мен нося надежда,

че ти си преходна - като мен самата.

Питам се, кой ни отрежда,

теб, мъко, радостта, самотата?!...

 

Дълбоко в мен нося вяра,

че ти, мъко, си ни необходима,

за да оценим, чрез теб, като мяра,

действителността обозрима.

 

Добре, че най-дълбоко в мен

нося любовта към живота наш!

За него е моето всекидневно:

"Ти, отче наш!..."

 

© Анна Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така добре си изразила същността си...Чуден стих !
  • Мъката е по-трайно чувство от радостта. Тя ни пречиства. Тя ни кара да се замисляме. Всеки човек познава мъката.
    П. Пенев пише:
    "Ако някой ви каже:
    - В живота си аз не тъжа,
    не му вярвайте, хора.
    Той лъже. Това е лъжа.
    Всеки, всеки за нещо тъжи..."

    Поздрав за чудесния стих!
  • Почувствах любовта, която носиш дълбоко в себе си...
    с обич, Анна.
  • Почувствах стиха ти!Браво!
  • Хубав стих!
Предложения
: ??:??