Мъка
Дълбоко в мен си се загнездила,
като кукувиче яйце,
изпълнено с вълшебна сила,
чакащо топлината на чуждо крилце.
Дълбоко в мен те нося
години наред,
а от дните и нощите прося
да не спирам да вървя все напред!
Дълбоко в мен нося надежда,
че ти си преходна - като мен самата.
Питам се, кой ни отрежда,
теб, мъко, радостта, самотата?!...
Дълбоко в мен нося вяра,
че ти, мъко, си ни необходима,
за да оценим, чрез теб, като мяра,
действителността обозрима.
Добре, че най-дълбоко в мен
нося любовта към живота наш!
За него е моето всекидневно:
"Ти, отче наш!..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Попова Всички права запазени
