Feb 18, 2008, 1:34 PM

Мъка

  Poetry » Other
689 0 5
 

 

Дълбоко в мен си се загнездила,

като кукувиче яйце,

изпълнено с вълшебна сила,

чакащо топлината на чуждо крилце.

 

Дълбоко в мен те нося

години наред,

а от дните и нощите прося

да не спирам да вървя все напред!

 

Дълбоко в мен нося надежда,

че ти си преходна - като мен самата.

Питам се, кой ни отрежда,

теб, мъко, радостта, самотата?!...

 

Дълбоко в мен нося вяра,

че ти, мъко, си ни необходима,

за да оценим, чрез теб, като мяра,

действителността обозрима.

 

Добре, че най-дълбоко в мен

нося любовта към живота наш!

За него е моето всекидневно:

"Ти, отче наш!..."

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така добре си изразила същността си...Чуден стих !
  • Мъката е по-трайно чувство от радостта. Тя ни пречиства. Тя ни кара да се замисляме. Всеки човек познава мъката.
    П. Пенев пише:
    "Ако някой ви каже:
    - В живота си аз не тъжа,
    не му вярвайте, хора.
    Той лъже. Това е лъжа.
    Всеки, всеки за нещо тъжи..."

    Поздрав за чудесния стих!
  • Почувствах любовта, която носиш дълбоко в себе си...
    с обич, Анна.
  • Почувствах стиха ти!Браво!
  • Хубав стих!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....