Feb 18, 2008, 1:34 PM

Мъка

  Poetry » Other
680 0 5
 

 

Дълбоко в мен си се загнездила,

като кукувиче яйце,

изпълнено с вълшебна сила,

чакащо топлината на чуждо крилце.

 

Дълбоко в мен те нося

години наред,

а от дните и нощите прося

да не спирам да вървя все напред!

 

Дълбоко в мен нося надежда,

че ти си преходна - като мен самата.

Питам се, кой ни отрежда,

теб, мъко, радостта, самотата?!...

 

Дълбоко в мен нося вяра,

че ти, мъко, си ни необходима,

за да оценим, чрез теб, като мяра,

действителността обозрима.

 

Добре, че най-дълбоко в мен

нося любовта към живота наш!

За него е моето всекидневно:

"Ти, отче наш!..."

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Така добре си изразила същността си...Чуден стих !
  • Мъката е по-трайно чувство от радостта. Тя ни пречиства. Тя ни кара да се замисляме. Всеки човек познава мъката.
    П. Пенев пише:
    "Ако някой ви каже:
    - В живота си аз не тъжа,
    не му вярвайте, хора.
    Той лъже. Това е лъжа.
    Всеки, всеки за нещо тъжи..."

    Поздрав за чудесния стих!
  • Почувствах любовта, която носиш дълбоко в себе си...
    с обич, Анна.
  • Почувствах стиха ти!Браво!
  • Хубав стих!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...