Мъко моя
МЪКО МОЯ
С Мъката заедно в утрото ставаме,
пием си двете кафето.
Пускаме компа, усмивки раздаваме -
иначе спи в чекмеджето.
Знаем си всички игри и условности.
Правилно си ги делиме.
Спазваме етика, не дирим подробности -
само напред ний вървиме.
Вече не можем на воля да тичаме -
днес Тя избра си пътека.
Можем единствено да се обичаме...
Спи, Мъко! Нощ да е лека!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Димитрова Всички права запазени
