МЪКО МОЯ
С Мъката заедно в утрото ставаме,
пием си двете кафето.
Пускаме компа, усмивки раздаваме -
иначе спи в чекмеджето.
Знаем си всички игри и условности.
Правилно си ги делиме.
Спазваме етика, не дирим подробности -
само напред ний вървиме.
Вече не можем на воля да тичаме -
днес Тя избра си пътека.
Можем единствено да се обичаме...
Спи, Мъко! Нощ да е лека!...
© Вили Димитрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
