Мълчалива любов
Мълчалива любов. Без целувки. Без думи.
Ала тя е истинската... Именно тя.
Но при нея няма неясности помежду ни.
Нито оправдания - с лъжи и цветя.
Мълчалива любов - без изгарящи страсти.
Или не и такива - замъглили глава.
Ами само се споглеждаме - и всичко е ясно.
И дори не са ни необходими слова.
Ти мълчиш... Ала и аз нищичко не говоря.
Но и двамата знаем за какво иде реч.
Ти не спориш - и не е нужно и аз да споря.
И дори не усещаме хорската гмеж.
Само един поглед и изчезват всички съмнения.
И няма между нас и думи-стрели.
Думите... Те са източник на недоразумения.
Казал го е май че Сент-Екзюпери.
Мълчаливата любов... Именно тя не угасва.
А не другата - пълна с думи безброй.
При мълчаливата - при нея всичко е ясно -
ти си моя - а и аз съм изцяло твой.
Само погледи... Без да има огнени устни.
Не другаде - ами днес. Сега. И тук.
Не говорим - но се обичаме. Това е изкуство.
И сме продължение един на друг.
Ала за нея не е пречка дори и разстоянието.
Тя е като слънце - огряващо нощта.
Но и да не говорим, нас ни свързва мълчанието -
което е по-силно дори и от смъртта.
Може би тази любов е недостижима, безбожна.
Или аз за такава още не съм готов?
Да, ще кажете - такава любов е невъзможна...
Ала зная, че има и такава любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Янев Всички права запазени
