Мълчалива Любов
МЪЛЧАЛИВА ЛЮБОВ
Досадникът не знае да мълчи. Обаче аз добре мълча край него.
Готов съм да се просна по очи, за да не гледам тъпото му его.
С глупака цяла вечност съм на "ти" по старичкия метод "проба-грешка" –
готов съм да му кажа: – Брат, простѝ! – и да преглътна своята насмешка.
Покрай мъдреца млъквам изведнъж и тутакси изгубвам ум и думи.
Не просто думи – крини златна ръж! – той тихичко изсипва ги върху ми.
И – ако зърна плачещо дете, ще си го милна с топлото си слово.
Душата ми обича да чете със Обич всеки благ човешки говор.
И пред портала с Райския обков, щом ми се свършат земните пътеки,
ще знам, че в най-човечната Любов живях, готов да я раздам на всеки.
19 юний 2025 г.
гр. Варна, 19, 55 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
