Мълчалива вода
МЪЛЧАЛИВА ВОДА
Мълчалива вода мълчаливо надолу поела е...
Мълчаливи скали я пресрещат и с ръбове режат...
Мълчаливите риби мълчаливо се стрелкат из нея...
Мълчаливи върби я застилат с листата си свежи.
Мълчаливите спомени не оставят във нея следа,
мълчаливо загръщат те минали мигове диви
и – отминали – дават пътя на нова вода...
Но и тя покрай мен си изтича пак тъй мълчаливо...
Във мълчание всичко потъва и бяга нататък.
И ми идва да викам, дори да крещя в отчаяние,
че гласа си не чух през живота си – толкова кратък.
Затова мойто минало днес си отплува в мълчание...
© Георги Ванчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Водата... е мощна сила и винаги оставя следа.
-
мълчаната вода е ненапита
във ранна утрин от незнайна птица -
...отлитна, мълчаливо те помита
водата ,чакайки по здрач да бъде пита.. -
А е трябвало да изкрещиш, да удариш по масата, но времената бяха други. Жестока мълчалива вода!Поздравления!
-
Прекрасен стих! И като замисъл е дълбоко и истинско. Нали си спомняш хубавата песен Silence is golden?!
Сърдечни поздрави Жоро!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
че гласа си не чух през живота си – толкова кратък.
но сега ние го чуваме и звучи истински