Мълчалива вода

Поезия

1.3K 0 5

МЪЛЧАЛИВА ВОДА

Мълчалива вода мълчаливо надолу поела е...

Мълчаливи скали я пресрещат и с ръбове режат...

Мълчаливите риби мълчаливо се стрелкат из нея...

Мълчаливи върби я застилат с листата си свежи.

Мълчаливите спомени не оставят във нея следа,

мълчаливо загръщат те минали мигове диви

и – отминали – дават пътя на нова вода...

Но и тя покрай мен си изтича пак тъй мълчаливо...

Във мълчание всичко потъва и бяга нататък.

И ми идва да викам, дори да крещя в отчаяние,

че гласа си не чух през живота си – толкова кратък.

Затова мойто минало днес си отплува в мълчание...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ananel (Нелиса)

И ми идва да викам, дори да крещя в отчаяние,

че гласа си не чух през живота си – толкова кратък.

но сега ние го чуваме и звучи истински

2009-07-07T18:41:35+03:00
нмг (Надежда Маринова )

Водата... е мощна сила и винаги оставя следа.

2009-06-23T21:53:25+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

мълчаната вода е ненапита
във ранна утрин от незнайна птица -
...отлитна, мълчаливо те помита
водата ,чакайки по здрач да бъде пита..

2009-06-20T12:24:14+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

А е трябвало да изкрещиш, да удариш по масата, но времената бяха други. Жестока мълчалива вода!Поздравления!

2009-06-20T12:04:40+03:00
rocker (Велин)

Прекрасен стих! И като замисъл е дълбоко и истинско. Нали си спомняш хубавата песен Silence is golden?!
Сърдечни поздрави Жоро!

2009-06-20T07:35:03+03:00