Мълчаливо по изгрев
455
3
1
МЪЛЧАЛИВО ПО ИЗГРЕВ
Красиво се мълчи на зазоряване –
щом тръпне тишината – овъглена.
Небето бавно кожата си сменя,
преди със сол да си посипе раните.
Наивни, още смели, неподучени –
през рехавите облачни решетки,
без планове, кроежи или сметки
избликват щедрите светлинни ручеи.
И Божият светлик прегръща всеки –
и млад, и стар – и без да прави избор.
В това е силата на всеки изгрев –
обратно се завръща – като фризби,
изчистен от неверия и схизми,
да ни раздипли верните пътеки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
